По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга.
С гълъби трошици ще деля.
А на вятъра ще съм любимата съпруга.
Вода ще пия сутрин от росата.
Вечер ще се къпя в залеза червен.
Не ме търси. Оставих някъде душата.
Нека бъда лоша щом ти си съвършен.
Ще се обличам с цветовете на дъгата.
Различна искам да съм всеки ден.
Светулка малка ще прогонва тъмнината.
Човек все пак за светлината е роден.
В облаците нощем ще заспивам.
Вселената ще пее тихичко над мен.
С гумичка вълшебна вече те изтривам.
Забрави и ти... за онзи миг несподелен.
© Виолета All rights reserved.
Благодаря ти