Aug 31, 2017, 11:53 AM  

Друга

1.4K 12 41

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга. 
С гълъби трошици ще деля. 
А на вятъра ще съм любимата съпруга. 

 

Вода ще пия сутрин от росата. 
Вечер ще се къпя в залеза червен. 
Не ме търси. Оставих някъде душата. 
Нека бъда лоша щом ти си съвършен. 

 

Ще се обличам с цветовете на дъгата. 
Различна искам да съм всеки ден. 
Светулка малка ще прогонва тъмнината. 
Човек все пак за светлината е роден. 

 

В облаците нощем ще заспивам. 
Вселената ще пее тихичко над мен. 
С гумичка вълшебна вече те изтривам. 
Забрави и ти... за онзи миг несподелен. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...