31.08.2017 г., 11:53  

Друга

1.4K 12 41

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга. 
С гълъби трошици ще деля. 
А на вятъра ще съм любимата съпруга. 

 

Вода ще пия сутрин от росата. 
Вечер ще се къпя в залеза червен. 
Не ме търси. Оставих някъде душата. 
Нека бъда лоша щом ти си съвършен. 

 

Ще се обличам с цветовете на дъгата. 
Различна искам да съм всеки ден. 
Светулка малка ще прогонва тъмнината. 
Човек все пак за светлината е роден. 

 

В облаците нощем ще заспивам. 
Вселената ще пее тихичко над мен. 
С гумичка вълшебна вече те изтривам. 
Забрави и ти... за онзи миг несподелен. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...