31.08.2017 г., 11:53  

Друга

1.4K 12 41

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга. 
С гълъби трошици ще деля. 
А на вятъра ще съм любимата съпруга. 

 

Вода ще пия сутрин от росата. 
Вечер ще се къпя в залеза червен. 
Не ме търси. Оставих някъде душата. 
Нека бъда лоша щом ти си съвършен. 

 

Ще се обличам с цветовете на дъгата. 
Различна искам да съм всеки ден. 
Светулка малка ще прогонва тъмнината. 
Човек все пак за светлината е роден. 

 

В облаците нощем ще заспивам. 
Вселената ще пее тихичко над мен. 
С гумичка вълшебна вече те изтривам. 
Забрави и ти... за онзи миг несподелен. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...