15 февр. 2009 г., 21:55

Друга 

  Поэзия
494 0 3

Зад гърба си хвърлих кървавата роза,

сърцето ми пробола с огнени стрели.

В бодлите съпротивата оплела -

наказвала със болка и парещи сълзи.

 

Сега сънувам само водапади,

страстта им да проправят път ме запленява.

Омагьосана притихвам и до забрава,

желание изричам като тях да стана.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??