15 февр. 2009 г., 21:55

Друга 

  Поэзия
532 0 3
Зад гърба си хвърлих кървавата роза,
сърцето ми пробола с огнени стрели.
В бодлите съпротивата оплела -
наказвала със болка и парещи сълзи.
Сега сънувам само водапади,
страстта им да проправят път ме запленява.
Омагьосана притихвам и до забрава,
желание изричам като тях да стана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Предложения
: ??:??