15.02.2009 г., 21:55 ч.

Друга 

  Поезия
459 0 3

Зад гърба си хвърлих кървавата роза,

сърцето ми пробола с огнени стрели.

В бодлите съпротивата оплела -

наказвала със болка и парещи сълзи.

 

Сега сънувам само водапади,

страстта им да проправят път ме запленява.

Омагьосана притихвам и до забрава,

желание изричам като тях да стана.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??