15 feb 2009, 21:55

Друга 

  Poesía
495 0 3

Зад гърба си хвърлих кървавата роза,

сърцето ми пробола с огнени стрели.

В бодлите съпротивата оплела -

наказвала със болка и парещи сълзи.

 

Сега сънувам само водапади,

страстта им да проправят път ме запленява.

Омагьосана притихвам и до забрава,

желание изричам като тях да стана.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??