Зад гърба си хвърлих кървавата роза,
сърцето ми пробола с огнени стрели.
В бодлите съпротивата оплела -
наказвала със болка и парещи сълзи.
Сега сънувам само водапади,
страстта им да проправят път ме запленява.
Омагьосана притихвам и до забрава,
желание изричам като тях да стана.
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados