8 авг. 2006 г., 13:58

Друга история

750 0 3
Любовта ни е друга история:
тя не е ни начало, ни край.
Тя не е дори на теория
и не се степенува със "най".
Тя не е седемцветна измислица -
в дъжд от чувства проблеснал мираж,
тя не е даже толкова истинска,
че да трябва за нея кураж.
Тя не е и белязана карта
нито всеки изминал момент,
и отдавна със теб не си казваме
онзи - нашият - мил комплимент.
Но обичаме двама насила -
аз напреки, а ти пък напук.
Докога така в чувства ще гнием
днес не знам, но съм с теб.
И съм тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...