8.08.2006 г., 13:58

Друга история

748 0 3
Любовта ни е друга история:
тя не е ни начало, ни край.
Тя не е дори на теория
и не се степенува със "най".
Тя не е седемцветна измислица -
в дъжд от чувства проблеснал мираж,
тя не е даже толкова истинска,
че да трябва за нея кураж.
Тя не е и белязана карта
нито всеки изминал момент,
и отдавна със теб не си казваме
онзи - нашият - мил комплимент.
Но обичаме двама насила -
аз напреки, а ти пък напук.
Докога така в чувства ще гнием
днес не знам, но съм с теб.
И съм тук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...