Друга приказка
Миналото тук оставям да загива,
белите платна разпъвам кротко,
ще си замина, искам да се скрия,
тихо, сляпо, като котка...
До сутринта ще съм далече някъде,
а ти ще си намерила следите ми,
въпросите зададени ще са изстинали,
останалото дъждът ще го напише.
Омръзна ми да съм захвърлен там...
винаги съм отстрани на пътя,
бездушен като камък, сив и сам,
ненужен за строеж на кулата...
Принцесата ще маха от прозореца,
и принцове ще ме подритват смело,
дори не искаш да съм гълъба,
донасящ нещо вписано в крилете.
Друго ще заслужа, боря се докрай,
искам обичта да я усещам истинска,
следите ми са там, платната бели...
пътувам в търсене на друга приказка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
Поздрави! 