Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4875
14 июн. 2014 г., 14:18

Другата 

  Поэзия » Любовная
541 1 3

 

 

Не искам дните ти да притежавам,
нито пък сънищата уморени,
аз само мигове споделям
във нощите усамотени.

 

Не искам да подреждам вятъра,
на възел да завързвам страховете си,
изплашена да търся сянката ти,
когато вечер ми разказваш себе си.

 

Не искам да те питам упорито
дали са ни платени всички сметки,
а искам да те любя диво,
като лъвица, бягаща от клетката си.

 

Доверие в очите ти ще бъда
и светлина след мрака във душата ти,
ще съм предчувствие за спомен
когато тръгвам си от самотата.

 

И тайно сбъдване ще бъда,
билет еднопосочен... не нарочно,
а просто ти загуби се при мене -
единствен бряг, на който аз съм точка.

© Жулиета Великова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • БРАВО!!!
    ((( )))
  • Благодаря Ви за топлия коментар!
  • "И тайно сбъдване ще бъда,
    билет еднопосочен... не нарочно,
    а просто ти загуби се при мене -
    единствен бряг, на който аз съм точка"
    -------------------------------------------------
    Уникаелни метафори, много силен, прекрасен стих!
    ПОЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??