Другата
Не искам дните ти да притежавам,
нито пък сънищата уморени,
аз само мигове споделям
във нощите усамотени.
Не искам да подреждам вятъра,
на възел да завързвам страховете си,
изплашена да търся сянката ти,
когато вечер ми разказваш себе си.
Не искам да те питам упорито
дали са ни платени всички сметки,
а искам да те любя диво,
като лъвица, бягаща от клетката си.
Доверие в очите ти ще бъда
и светлина след мрака във душата ти,
ще съм предчувствие за спомен
когато тръгвам си от самотата.
И тайно сбъдване ще бъда,
билет еднопосочен... не нарочно,
а просто ти загуби се при мене -
единствен бряг, на който аз съм точка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
