чуваш ли...чуваш ли как
в душата и другата тихо просъсква
и свалила от себе си зимната риза
грациозна срещу тебе присяда...
запалва замислено тънка цигара
кръстосва бавно крака...
и погледът ти оставя гореща следа
чак до дантелата на чорапа ù...
в кристала на чашата с вино
се зараждат бързи лъчи...
дишат със теб...
а тя, прокарала пръст по ръба
се усмихва... невинно...
 тиха... и гъвкава става от стола...
минава край тебе... целува те леко
и в душата ти вече има следа
 (Боже, така ли боли от зъб на змия?!)
поглежда те - преобръща сърцето ти -
и вече нямаш никаква воля
в очите и има тънки искри -
трябва да вземе решение
каква ще бъде тази нощ нейната роля
(Господи, какво изкушение...)
 ... със теб ще бъде единствено и само жена
тази нощ тя е дълбока вода...
(а ти се давиш още на плиткото)
 плува със теб, обгръща те...
впива устни във твойте...
и дишаш със нейния дъх...
 (езикът ù сякаш е двоен...
описва те целия и достига със теб
мечтания връх)
и издигнала в култ
 твоето мъжко... търпение
разбираш,
че е и грях...
 и много търсено вдъхновение,
защото тя е бездната...
и е бедствието...
създава наяве съня ти...
по нея изгаряш от страст
и никаква проза не описва
последствието...
след като бесен огън...
 ... срещне дива вода

 ...
 да я имаш... е смелост 
(по дяволите, поне си летял...)
да не си я имал е изкупление -

за нещо сторено в преден живот...

(на Кръста на погубената любов

дали си ридал?!...)
а може би във страстта по такава жена
ще намериш и най-нечаканото

за тебе спасение...

Жени Иванова

(написах стих за жена
със лек намек за скритата
някъде дълбоко във нея змия...
ти ще решиш кое ще повикаш...
имаш право на избор - Змията...
или ще пожелаеш Жената :) )