selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
7 мая 2014 г., 00:28

другата 

  Поэзия » Другая
698 0 6

отпуснах се
нажежена до смисъла
- ръжен -
в креслото на скуката
а другата
- лудата -
си обели очите
със истини
и добри намерения под ноктите
намерила
заровени копнежи
някъде дълбоко
дълбоко под умората
и ми изрисува
клепачите с бяло
което без памет
в жарта почернява
до въглени
и дърпайки спусъка
на езика ми
ме принуди
да повърна сълзите си
които се чупеха
стъклено
във смеха на червеното
вино
през-огледално
виновно
по пода ми
колко кристално
са спуснали
лъчите си другите
лъжите си в сънища
другите
а тази същата
- лудата -
приласка прилива
в себе си
и ме погледна
в душата си
кукленски
и изчовърка
и отряза по резен
от взора си
и през отвора на думите
пъхна по сърп и за двете ни
и разкъсали лунните бузи
ний дъвчехме тегаво

с устни
най-животински
първосигналните звездни мечти
и се смеехме
тъжно
а бравите се стичаха
в кофа от избори
и разни чужди
- и не толкова -
спящи съдби
тя си лакира ноктите
с моята
животворна отрова
докато връзваше вените
да не прецъфтяват
и ръцете ù бавно скрежасваха
от върховете
на ноктите
до където
Луната се скриваше в плът
и в издъхващи кожички
отряза последни следи
от човешки нозе
и танцувайки боса
по острието на ножицата
се всели
във ръката ми
във душата ми
във главата ми
и ме превзе
онази другата
- лудата -
онази ключалка
от която се виждаше дъното
и на дъното силуета
и сянката на живота
нощта
която ти кима
онази във римата
- Ина

© Северина Даниелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Роси, това го приемам като особено голям комплимент...Мерсии!
  • Луда та няма накъде...браво!
  • Лудоста е доброжелателна Истина.Тя е второто аз на ЧОВЕКА.И докато я има ще ни има и нас.Поздравления.
  • Виждаш ли как Лудата се грижи, освен за поезията ти и за здравето ти, като ти пречи да се тровиш с цигари повече от допустимото
    (това в кръга на шегата, надявам се, че ти остава малко чувство за хумор след сеансите с Лудата). Моята Луда умря преди много години и сега съм на автопилот. Но някак си все още се справям.

    Лека Н..
  • Анабел, много харесах твоите сравнения! Май нацели точно в 10ката
    Мисана, каквото в същност описвам в стиха е, че Лудата, ама изобщо не ме пита дали искам, или не, дали съм изморена, или ми се живее...тя просто се пръква от нищото на нощта и дори не мога да си допуша цигарата на спокойствие, защото на нея И идват рими в главата нон-стоп, ха-ха. Благодаря ти, че ме насърчаваш! Оценявам го (: -С
  • Мога само да кажа - остави се на Лудата в теб шизофренно да те води, като в лунатичен транс и гледай да не се събуждаш. Докато този сън не свърши, ще напишеш маса стойностна поезия.

    Твой доброжелател: ММ
Предложения
: ??:??