другата
отпуснах се
нажежена до смисъла
- ръжен -
в креслото на скуката
а другата
- лудата -
си обели очите
със истини
и добри намерения под ноктите
намерила
заровени копнежи
някъде дълбоко
дълбоко под умората
и ми изрисува
клепачите с бяло
което без памет
в жарта почернява
до въглени
и дърпайки спусъка
на езика ми
ме принуди
да повърна сълзите си
които се чупеха
стъклено
във смеха на червеното
вино
през-огледално
виновно
по пода ми
колко кристално
са спуснали
лъчите си другите
лъжите си в сънища
другите
а тази същата
- лудата -
приласка прилива
в себе си
и ме погледна
в душата си
кукленски
и изчовърка
и отряза по резен
от взора си
и през отвора на думите
пъхна по сърп и за двете ни
и разкъсали лунните бузи
ний дъвчехме тегаво
с устни
най-животински
първосигналните звездни мечти
и се смеехме
тъжно
а бравите се стичаха
в кофа от избори
и разни чужди
- и не толкова -
спящи съдби
тя си лакира ноктите
с моята
животворна отрова
докато връзваше вените
да не прецъфтяват
и ръцете ù бавно скрежасваха
от върховете
на ноктите
до където
Луната се скриваше в плът
и в издъхващи кожички
отряза последни следи
от човешки нозе
и танцувайки боса
по острието на ножицата
се всели
във ръката ми
във душата ми
във главата ми
и ме превзе
онази другата
- лудата -
онази ключалка
от която се виждаше дъното
и на дъното силуета
и сянката на живота
нощта
която ти кима
онази във римата
- Ина
© Северина Даниелова All rights reserved.
