8 мая 2008 г., 15:33
Другата любов
За онази любов пиша сега,
другата, прозаичната,
за която трудно се пишат стихове -
онази, която остава след празника,
която не само ражда, но и отглежда децата.
Която остава тогава, когато
луната пак стане спътник,
когато звездите вече не падат за нас,
и "сърце" се редува (не римува) с "пране".
Която някога бърка стъпките,
но никога не бърка посоката.
Кротка, тиха и мъдра като бабина приказка. ...
другата, прозаичната,
за която трудно се пишат стихове -
онази, която остава след празника,
която не само ражда, но и отглежда децата.
Която остава тогава, когато
луната пак стане спътник,
когато звездите вече не падат за нас,
и "сърце" се редува (не римува) с "пране".
Която някога бърка стъпките,
но никога не бърка посоката.
Кротка, тиха и мъдра като бабина приказка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Даша Все права защищены
Предложения
-
-
Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
-
В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
