Другата любов
ДРУГАТА ЛЮБОВ
За онази любов пиша сега,
другата, прозаичната,
за която трудно се пишат стихове -
онази, която остава след празника,
която не само ражда, но и отглежда децата.
Която остава тогава, когато
луната пак стане спътник,
когато звездите вече не падат за нас,
и "сърце" се редува (не римува) с "пране".
Която някога бърка стъпките,
но никога не бърка посоката.
Кротка, тиха и мъдра като бабина приказка.
Понякога неудобна като истина гола,
друг път удобна като възглавница,
похъркваща до нас на спалнята.
Онази любов, с познат аромат на мъжка риза,
силна като ръка подадена
по стръмна, каменлива пътека.
Любовта, с празничен аромат на "Шанел"
и делничен аромат на баница,
ту горчива като лекарство,
ту хладна като длан върху чело горещо,
ту топла като мамина пазва.
Онази любов като любима книга -
позната, но не омръзваща.
Онази любов, която остава,
въпреки всичко и всички,
като жарава след пламъка,
когато свърши празникът
и стихнат уморени възторзите.
Любов - желана зависимост,
без която изпадаме в недостатъчност.
Любовта, даваща смисъла.
С която отново живеем,
след като спре дъхът ни.
Тя не остана при мен никога,
но знам, че я има някъде.
От другата имах достатъчно.
04.04.2007г.
© Даша All rights reserved.
