23 мар. 2012 г., 23:14

Другият 

  Поэзия » Белые стихи
692 0 2

Като слънце блестяха

някога моите очи,

щом тебе срещнех,

о, как горях...

Спомен - замълчи!

 

Нов любим сега за мен копнее,

аз го любя

с пламък мъжделив,

недостигащ своя

                               най-върховен

                                             парещ огън.

 

Залъгвам него,

но и себе си,

другият да забравя -

една далечна утопия,

вечно недостижима...

 

Обичам ги и двамата,

но другият още ме влече,

него сякаш все ще тача,

колкото и

                  време

                             да измине...

 

 

 

 

 

© Калина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??