23.03.2012 г., 23:14 ч.

Другият 

  Поезия » Бели стихове
565 0 2

Като слънце блестяха

някога моите очи,

щом тебе срещнех,

о, как горях...

Спомен - замълчи!

 

Нов любим сега за мен копнее,

аз го любя

с пламък мъжделив,

недостигащ своя

                               най-върховен

                                             парещ огън.

 

Залъгвам него,

но и себе си,

другият да забравя -

една далечна утопия,

вечно недостижима...

 

Обичам ги и двамата,

но другият още ме влече,

него сякаш все ще тача,

колкото и

                  време

                             да измине...

 

 

 

 

 

© Калина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??