Другият
1K
0
2
Като слънце блестяха
някога моите очи,
щом тебе срещнех,
о, как горях...
Спомен - замълчи!
Нов любим сега за мен копнее,
аз го любя
с пламък мъжделив,
недостигащ своя
най-върховен
парещ огън.
Залъгвам него,
но и себе си,
другият да забравя -
една далечна утопия,
вечно недостижима...
Обичам ги и двамата,
но другият още ме влече,
него сякаш все ще тача,
колкото и
време
да измине...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Всички права запазени
