23 mar 2012, 23:14

Другият

1K 0 2

Като слънце блестяха

някога моите очи,

щом тебе срещнех,

о, как горях...

Спомен - замълчи!

 

Нов любим сега за мен копнее,

аз го любя

с пламък мъжделив,

недостигащ своя

                               най-върховен

                                             парещ огън.

 

Залъгвам него,

но и себе си,

другият да забравя -

една далечна утопия,

вечно недостижима...

 

Обичам ги и двамата,

но другият още ме влече,

него сякаш все ще тача,

колкото и

                  време

                             да измине...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...