11 июн. 2020 г., 18:06

Другото море

860 1 0

 

Когато дюните са старите баири,

посипали главите си със пепел и талаш,

когато под чадъра и светът ми се размива

и думите са глухи на претъпкания плаж.

Не си ти истинско, море, лицето ти е друго,

не те познавам питомно, в рекламен амбалаж.

Ще си припомня и измисля , трябва да те зърна,

ще търся отпечатъци от летния мираж.

Дано ме разпознаеш, бях ти вярна,

облече ме с хитон от пяна и лъчи.

По-гола никога не съм била,

дори и бризът се засрами -

по кожата ми смугла водорасли залепи.

Не съм и аз жена, която дълго помни

подир сезонът да те скрие месеци подред.

Отдавна съм отплавала на призрачна гемия,

през наноси солени по пътища безчет.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...