11.06.2020 г., 18:06

Другото море

862 1 0

 

Когато дюните са старите баири,

посипали главите си със пепел и талаш,

когато под чадъра и светът ми се размива

и думите са глухи на претъпкания плаж.

Не си ти истинско, море, лицето ти е друго,

не те познавам питомно, в рекламен амбалаж.

Ще си припомня и измисля , трябва да те зърна,

ще търся отпечатъци от летния мираж.

Дано ме разпознаеш, бях ти вярна,

облече ме с хитон от пяна и лъчи.

По-гола никога не съм била,

дори и бризът се засрами -

по кожата ми смугла водорасли залепи.

Не съм и аз жена, която дълго помни

подир сезонът да те скрие месеци подред.

Отдавна съм отплавала на призрачна гемия,

през наноси солени по пътища безчет.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...