Jun 11, 2020, 6:06 PM

Другото море

859 1 0

 

Когато дюните са старите баири,

посипали главите си със пепел и талаш,

когато под чадъра и светът ми се размива

и думите са глухи на претъпкания плаж.

Не си ти истинско, море, лицето ти е друго,

не те познавам питомно, в рекламен амбалаж.

Ще си припомня и измисля , трябва да те зърна,

ще търся отпечатъци от летния мираж.

Дано ме разпознаеш, бях ти вярна,

облече ме с хитон от пяна и лъчи.

По-гола никога не съм била,

дори и бризът се засрами -

по кожата ми смугла водорасли залепи.

Не съм и аз жена, която дълго помни

подир сезонът да те скрие месеци подред.

Отдавна съм отплавала на призрачна гемия,

през наноси солени по пътища безчет.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...