14 июн. 2020 г., 01:49

Друм от лъчи 

  Поэзия » Другая
603 1 0

Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая?

Когато дарявам букет –
очите ми светят, бленуват.
Животът е кратък съвет:
обичай, признавай, танцувай!

Дочуя ли мило „Привет!“,
залива ме лека омая.
В познатия нежен сюжет
дали ще достигнем до края?

Когато живеем – боли,
но нека поне да живеем!
Животът е друм от лъчи,
а всичко останало крее...

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??