Друм от лъчи

14.06.2020 г., 1:49 ч.

Поезия » Друга

601 1 0

Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая?

Когато дарявам букет –
очите ми светят, бленуват.
Животът е кратък съвет:
обичай, признавай, танцувай!

Дочуя ли мило „Привет!“,
залива ме лека омая.
В познатия нежен сюжет
дали ще достигнем до края?

Когато живеем – боли,
но нека поне да живеем!
Животът е друм от лъчи,
а всичко останало крее...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.