Jun 14, 2020, 1:49 AM

Друм от лъчи 

  Poetry » Other
600 1 0

Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая?

Когато дарявам букет –
очите ми светят, бленуват.
Животът е кратък съвет:
обичай, признавай, танцувай!

Дочуя ли мило „Привет!“,
залива ме лека омая.
В познатия нежен сюжет
дали ще достигнем до края?

Когато живеем – боли,
но нека поне да живеем!
Животът е друм от лъчи,
а всичко останало крее...

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??