lips_of_angels (Ем)
164 5067
15 апр. 2010 г., 11:07

Дух 

  Поэзия
1235 0 30

Излизам пак на улицата. Тъмно е.

Не ми е вече никак до разходки.

Тежи ми този свят на раменете.

Мълчи ми се. И никакви въпроси

 

не искам да задаваш чак до утре,

защото ще се пръсне синевата.

Затичвам се. И чакам да ме върнеш,

когато свия пак на светофара,

 

и тази вечер светнал във червено -

съвсем да ми отива на обувките.

А ти, като едно послушно ехо,

повтаряш всяко тропване по стълбите.

 

Завъртането на ключа повтаряш,

отварянето на прозореца и душа.

Вратата ли? Недей да я затваряш.

Седни да си починеш, че е късно.

 

Отново те усетих. Как? Не питай.

По дишането точно зад врата ми.

До днес си мислех- сенките не дишат.

Но ти живееш скришом във дома ми,

 

в сърцето ми, над горната ми устна.

И все танцувам вечер със духа ти.

Живееш в мен. Забравих да те пусна.

И вече оцелявам със дъха ти...

© Ем Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??