lips_of_angels (Ем)
164 5067
Apr 15, 2010, 11:07 AM

Дух 

  Poetry
1211 0 30

Излизам пак на улицата. Тъмно е.

Не ми е вече никак до разходки.

Тежи ми този свят на раменете.

Мълчи ми се. И никакви въпроси

 

не искам да задаваш чак до утре,

защото ще се пръсне синевата.

Затичвам се. И чакам да ме върнеш,

когато свия пак на светофара,

 

и тази вечер светнал във червено -

съвсем да ми отива на обувките.

А ти, като едно послушно ехо,

повтаряш всяко тропване по стълбите.

 

Завъртането на ключа повтаряш,

отварянето на прозореца и душа.

Вратата ли? Недей да я затваряш.

Седни да си починеш, че е късно.

 

Отново те усетих. Как? Не питай.

По дишането точно зад врата ми.

До днес си мислех- сенките не дишат.

Но ти живееш скришом във дома ми,

 

в сърцето ми, над горната ми устна.

И все танцувам вечер със духа ти.

Живееш в мен. Забравих да те пусна.

И вече оцелявам със дъха ти...

© Ем All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??