Дух живее, когато умира
Колко още светът ще боли
от дълбокия взор на сърцето,
без да питам с тревога дали
ще тупти от безсмислие клето?
Да споделям най-сивия хал
в битие от гета и коптори,
и да гледам как в гъстата кал
чезне стъпкан небесният порив.
Ти ли, Боже, с любов ме взриви?
Ти ли с нея така ме беляза?
От човешкия плач да кърви,
като в рани от люта проказа.
Сто очи да пролеят сълзи.
Сто въздишки да дъхнат в неволи.
Да напира скръбта, да пълзи,
а духът ми в несвяст да се моли.
Всяка милост е кръг светлина
за сърцата, от зло безутешни.
Но се плисват - вълна след вълна -
тъжни дни, в недоимъка грешни.
А от кръгове - дълго блестял,
заприличвам на явна мишена.
Без значение колко съм дал
на едната душа утешена.
Ще летят демонични стрели.
За Доброто е скъпа цената.
Пиеш чуждата болка. Боли...
Но така и не свършва злината.
И превърнал сърце в игленик
Богу моля се с моята лира.
"Не привиждай у мен мъченик!
Дух живее, когато умира!"
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
