(посветено на Васил Априлов)

1. В дълбок сън българинът бил потънал,
от робство и страдание заспал.
В мизерия и духовна криза затънал,
тъжни песни скришом със своя род пял.


2. Знания иска, но никъде няма,
нямало кой да му ги даде.
Знания, знания никъде няма,
нямало кой мечтания храм да създаде.
За просвета нова всеки жадува,
за знания един народ будува.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

3. Светъл лъч чака народа,
ето, че и той дойде.
Един будител "изпратен от бога",
нещо мечтано да създаде.
Априлов от велик българин вдъхновил се,
патриотични книжовни ценности да съдаде.
С Никола Палаузов той съюзил се,
на новото време начало да даде.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

4. Първото класно училище
на родна земя е веч,
в едно малко българско градче. (Габрово)
Едно е, близо е, но грее надалеч, (оцелява във времето)
то е като младо жребче,
което трудно препятствие прекоси.
Едно препятствие, от двама бълтари преодоляно,
препятствието, носещо просвета и слава.
Новото слънце земята е огряло,
нова сила, даваща възможност за изява.
Възможност за нова, по-силна държава,
за поява на хора, пробуждащи един народ.
Възможност за нова, по-силна държава,
за постигане на цели и желан възход.

5. Васил Априлов,
от българите дълбоко почитан,
за будител на знанието той е считан.
Пред гроба и паметника му нека да застанем,
букет цветя да му поднесем.
Поклон, поклон голям да направим,
заслужена почит да му отдадем.