духът на любовта

         Едно захвърлено разпятие,

              едно забравено легло,

              една сълза –

              запазила се още влажна, нежна – 

              загърната от пожълтяло паднало листо.

              Отдавна броди жаден, уморен, тревожен –

              на нашата любов духът;

              телата ни са още млади,

              живи, зрими... Защо не ги напусна

              и се рейна из света!

              Напразно цялата земя обходихме да дирим,

              а той летял високо все,

               (макар с едно прекършено крило).

              И да се постопли само – някога е слизал

              под жълтото окапало листо...