10.04.2011 г., 20:11

Духът на любовта

770 0 0

                   духът на любовта

 

         Едно захвърлено разпятие,

              едно забравено легло,

              една сълза –

              запазила се още влажна, нежна – 

              загърната от пожълтяло паднало листо.

 

              Отдавна броди жаден, уморен, тревожен –

              на нашата любов духът;

              телата ни са още млади,

              живи, зрими... Защо не ги напусна

              и се рейна из света!

 

              Напразно цялата земя обходихме да дирим,

              а той летял високо все,

               (макар с едно прекършено крило).

              И да се постопли само – някога е слизал

              под жълтото окапало листо...

             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...