jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

25 мар. 2014 г., 20:35

Духът на Манастира...

Поэзия » Пейзажная

537 0 1

Духът на Манастира...

А кой знай Вятърът къде

отмъкна и Луната,

остана черното небе

със мълнии засято...

И блясва яростен импулс

във мрака разгневено-

долавяш Огненият пулс

на цялата Вселена...

А оживява всеки мрак

от мълнии и вятър,

и всеки кръстен, гробен знак

безименен в земята...

И скърцат старите греди,

и старите темели

тъй, сякаш някой че реди,

там костите на скелет...

Защото всеки манастир

си има тайни гробни-

в безлунна нощ излизат те

в нощта да се разходят...

...Та страшничко си е нали,

сега в нощта размирна!...

От бурята ли е?... Или

е от Духът на манастира?...

Коста Качев,

Етрополски манастир

„Св. Троица”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0