25 мар. 2014 г., 20:35

Духът на Манастира...

535 0 1

 

 

Духът на Манастира...

 

А кой знай Вятърът къде

отмъкна и Луната,

остана черното небе

със мълнии засято...

 

И блясва яростен импулс

във мрака разгневено-

долавяш Огненият пулс

на цялата Вселена...

 

А оживява всеки мрак

от мълнии и вятър,

и всеки кръстен, гробен знак

безименен в земята...

 

И скърцат старите греди,

и старите темели

тъй, сякаш някой че реди,

там костите на скелет...

 

Защото всеки манастир

си има тайни гробни-

в безлунна нощ излизат те

в нощта да се разходят...

 

...Та страшничко си е нали,

сега в нощта размирна!...

От бурята ли е?... Или

е от Духът на манастира?...

 

Коста Качев,

Етрополски манастир

„Св. Троица”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Почувствах атмосферата в манастира.
    Честито Благовещение, Коста!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...