Духът на Манастира...
Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято...
И блясва яростен импулс
във мрака разгневено-
долавяш Огненият пулс
на цялата Вселена...
А оживява всеки мрак
от мълнии и вятър,
и всеки кръстен, гробен знак
безименен в земята...
И скърцат старите греди,
и старите темели
тъй, сякаш някой че реди,
там костите на скелет...
Защото всеки манастир
си има тайни гробни-
в безлунна нощ излизат те
в нощта да се разходят...
...Та страшничко си е нали,
сега в нощта размирна!...
От бурята ли е?... Или
е от Духът на манастира?...
Коста Качев,
Етрополски манастир
„Св. Троица”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
