4 мая 2007 г., 10:52

"Думата ми" 

  Поэзия
874 0 5

„Думата ми”

 

В сълзите си потока се удави,

но нему чужда е скръбта им,

защото не усеща плача ведър

как гали спомените жални.

 

И сам човека следва ли мечтата,

той себе си ще следва чак до края,

щом винаги горяща е душата,

тя мечтите верни ще разпали.

 

И нему чужд остава плача ведър,

защото те, сълзите, скръб ни носят,

а за мечтите скръб не требва

а огън, който във сърцата си да носят.

© Велина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??