„Думата ми”
В сълзите си потока се удави,
но нему чужда е скръбта им,
защото не усеща плача ведър
как гали спомените жални.
И сам човека следва ли мечтата,
той себе си ще следва чак до края,
щом винаги горяща е душата,
тя мечтите верни ще разпали.
И нему чужд остава плача ведър,
защото те, сълзите, скръб ни носят,
а за мечтите скръб не требва ...