"Думата ми"

velina (Велина)
53 1596

4.05.2007 г., 10:52 ч.

Поезия

845 0 5

„Думата ми”

В сълзите си потока се удави,

но нему чужда е скръбта им,

защото не усеща плача ведър

как гали спомените жални.

И сам човека следва ли мечтата,

той себе си ще следва чак до края,

щом винаги горяща е душата,

тя мечтите верни ще разпали.

И нему чужд остава плача ведър,

защото те, сълзите, скръб ни носят,

а за мечтите скръб не требва

а огън, който във сърцата си да носят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.