"Думата ми"

velina (Велина)
53 1596

4 may 2007, 10:52

Poesía

855 0 5

„Думата ми”

В сълзите си потока се удави,

но нему чужда е скръбта им,

защото не усеща плача ведър

как гали спомените жални.

И сам човека следва ли мечтата,

той себе си ще следва чак до края,

щом винаги горяща е душата,

тя мечтите верни ще разпали.

И нему чужд остава плача ведър,

защото те, сълзите, скръб ни носят,

а за мечтите скръб не требва

а огън, който във сърцата си да носят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.