„Думата ми”
В сълзите си потока се удави,
но нему чужда е скръбта им,
защото не усеща плача ведър
как гали спомените жални.
И сам човека следва ли мечтата,
той себе си ще следва чак до края,
щом винаги горяща е душата,
тя мечтите верни ще разпали.
И нему чужд остава плача ведър,
защото те, сълзите, скръб ни носят,
а за мечтите скръб не требва
а огън, който във сърцата си да носят.
© Велина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
