„Думата ми”
В сълзите си потока се удави,
но нему чужда е скръбта им,
защото не усеща плача ведър
как гали спомените жални.
И сам човека следва ли мечтата,
той себе си ще следва чак до края,
щом винаги горяща е душата,
тя мечтите верни ще разпали.
И нему чужд остава плача ведър,
защото те, сълзите, скръб ни носят,
а за мечтите скръб не требва
а огън, който във сърцата си да носят.
© Велина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
