May 4, 2007, 10:52 AM

"Думата ми" 

  Poetry
849 0 5

„Думата ми”

 

В сълзите си потока се удави,

но нему чужда е скръбта им,

защото не усеща плача ведър

как гали спомените жални.

 

И сам човека следва ли мечтата,

той себе си ще следва чак до края,

щом винаги горяща е душата,

тя мечтите верни ще разпали.

 

И нему чужд остава плача ведър,

защото те, сълзите, скръб ни носят,

а за мечтите скръб не требва

а огън, който във сърцата си да носят.

© Велина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??