11 мая 2007 г., 18:57

Думи

Поэзия

665 0 5

Думи...
...
посипали белите друми...
...
лишени от смисъл, мълчаливи и празни...
...
често омразни, ръждиви, заразни...
...
пъстри, безцветни...
...
понякога кокетни...
...
на битието основа...
...
не служещи на никоя особа...
...
частици от камък вселенски...
...
за който копнял си в години студентски...
...
захлупил очи в тежката книга...
...
от чиято терминология ти се повдига...
...
и пак налучкваш пътеки сред хаоса...
...
увлечен във валса...
...
сред листове разгърнати плахо, недопрочетени...
...
крепящи основи със смисли, недоизречени...
...
Съмнението пъзела разбъркан слепва...
...
прах от вечност по мисълта полепва...
...
и думите насетне превръщат се в основа...
...
с която идва житейската умора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Magnoliq (Маги)

Любопитна съм СЕГА
за правилото ВТОРО
на твоята ИГРА...
Искам с думите да изразя
емоциите в моята душа,
но не умея ритъм да отмервам,
а само с думи се самоизнервям.
Подскажи ми твойте ПРАВИЛА.
Обещавам да съм мъдра и добра...

Поздрав, Пламене!

2007-05-12T08:45:21+03:00
Sirius (Пламен Йовчев)

Думите са и... ИГРА
но не... ШЕГА
затова използвайте ги... МЪДРО
това е правилото... ПЪРВО

2007-05-11T21:36:27+03:00
Aneta_kz (Анета)

И на мен ми харесва!

2007-05-11T20:03:05+03:00
Magnoliq (Маги)

На мен пък ми хареса! Безсмислието на някои думи...

2007-05-11T19:27:51+03:00
velina (Велина)

Не ми хареса особено на някои места!

2007-05-11T19:01:03+03:00