Думи... ... посипали белите друми... ... лишени от смисъл, мълчаливи и празни... ... често омразни, ръждиви, заразни... ... пъстри, безцветни... ... понякога кокетни... ... на битието основа... ... не служещи на никоя особа... ... частици от камък вселенски... ... за който копнял си в години студентски... ... захлупил очи в тежката книга... ... от чиято терминология ти се повдига... ... и пак налучкваш пътеки сред хаоса... ... увлечен във валса... ... сред листове разгърнати плахо, недопрочетени... ... крепящи основи със смисли, недоизречени... ... Съмнението пъзела разбъркан слепва... ... прах от вечност по мисълта полепва... ... и думите насетне превръщат се в основа... ... с която идва житейската умора.
Любопитна съм СЕГА
за правилото ВТОРО
на твоята ИГРА...
Искам с думите да изразя
емоциите в моята душа,
но не умея ритъм да отмервам,
а само с думи се самоизнервям.
Подскажи ми твойте ПРАВИЛА.
Обещавам да съм мъдра и добра...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
за правилото ВТОРО
на твоята ИГРА...
Искам с думите да изразя
емоциите в моята душа,
но не умея ритъм да отмервам,
а само с думи се самоизнервям.
Подскажи ми твойте ПРАВИЛА.
Обещавам да съм мъдра и добра...
Поздрав, Пламене!