May 11, 2007, 6:57 PM

Думи 

  Poetry
498 0 5
Думи...
...
посипали белите друми...
...
лишени от смисъл, мълчаливи и празни...
...
често омразни, ръждиви, заразни...
...
пъстри, безцветни...
...
понякога кокетни...
...
на битието основа...
...
не служещи на никоя особа...
...
частици от камък вселенски...
...
за който копнял си в години студентски...
...
захлупил очи в тежката книга...
...
от чиято терминология ти се повдига...
...
и пак налучкваш пътеки сред хаоса...
...
увлечен във валса...
...
сред листове разгърнати плахо, недопрочетени...
...
крепящи основи със смисли, недоизречени...
...
Съмнението пъзела разбъркан слепва...
...
прах от вечност по мисълта полепва...
...
и думите насетне превръщат се в основа...
...
с която идва житейската умора.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любопитна съм СЕГА
    за правилото ВТОРО
    на твоята ИГРА...
    Искам с думите да изразя
    емоциите в моята душа,
    но не умея ритъм да отмервам,
    а само с думи се самоизнервям.
    Подскажи ми твойте ПРАВИЛА.
    Обещавам да съм мъдра и добра...

    Поздрав, Пламене!
  • Думите са и... ИГРА
    но не... ШЕГА
    затова използвайте ги... МЪДРО
    това е правилото... ПЪРВО
  • И на мен ми харесва!
  • На мен пък ми хареса! Безсмислието на някои думи...
  • Не ми хареса особено на някои места!
Random works
: ??:??