Думи
Думи...
...
посипали белите друми...
...
лишени от смисъл, мълчаливи и празни...
...
често омразни, ръждиви, заразни...
...
пъстри, безцветни...
...
понякога кокетни...
...
на битието основа...
...
не служещи на никоя особа...
...
частици от камък вселенски...
...
за който копнял си в години студентски...
...
захлупил очи в тежката книга...
...
от чиято терминология ти се повдига...
...
и пак налучкваш пътеки сред хаоса...
...
увлечен във валса...
...
сред листове разгърнати плахо, недопрочетени...
...
крепящи основи със смисли, недоизречени...
...
Съмнението пъзела разбъркан слепва...
...
прах от вечност по мисълта полепва...
...
и думите насетне превръщат се в основа...
...
с която идва житейската умора.
...
посипали белите друми...
...
лишени от смисъл, мълчаливи и празни...
...
често омразни, ръждиви, заразни...
...
пъстри, безцветни...
...
понякога кокетни...
...
на битието основа...
...
не служещи на никоя особа...
...
частици от камък вселенски...
...
за който копнял си в години студентски...
...
захлупил очи в тежката книга...
...
от чиято терминология ти се повдига...
...
и пак налучкваш пътеки сред хаоса...
...
увлечен във валса...
...
сред листове разгърнати плахо, недопрочетени...
...
крепящи основи със смисли, недоизречени...
...
Съмнението пъзела разбъркан слепва...
...
прах от вечност по мисълта полепва...
...
и думите насетне превръщат се в основа...
...
с която идва житейската умора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
