Има думи,
които докосват,
остават завинаги в душата,
думи на обич, на нежност,
думи на благодарност
толкова нужни,
в този студен свят...
които нараняват,
горчат в очите,
и болката крещи,
самотни думи,
изплакани в тъга...
има думи,
неизказани, нечути,
а така жадувани,
има думи,
има и мълчание,
от което толкова много боли...
в душата ми вали,
една страшна носталгия...
© Даниела Петракиева Все права защищены