18 февр. 2021 г., 07:12

Думи

408 1 7

Замисляли ли сте се как със думи
започваме края на някой отсреща?
Езика ни бие с ками и куршуми,
а друг със живота си гол ги посреща.

Пораженията са като от атака
на животно- диво, болно, озверяло.
Подмолно напада на пръсти във мрака
и вие доволно над мъртвото тяло.

И няма затвори за тези убийци,
чието оръжие крият в устата,
а в задния джоб си събират душици
и после увисват - трофей на стената.

До ада думите правят пътека
и хората с тях гробове копаят.
За отровата в езика на човека,
змиите могат само да мечтаят.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...