18.02.2021 г., 7:12

Думи

410 1 7

Замисляли ли сте се как със думи
започваме края на някой отсреща?
Езика ни бие с ками и куршуми,
а друг със живота си гол ги посреща.

Пораженията са като от атака
на животно- диво, болно, озверяло.
Подмолно напада на пръсти във мрака
и вие доволно над мъртвото тяло.

И няма затвори за тези убийци,
чието оръжие крият в устата,
а в задния джоб си събират душици
и после увисват - трофей на стената.

До ада думите правят пътека
и хората с тях гробове копаят.
За отровата в езика на човека,
змиите могат само да мечтаят.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...