Думи

14 нояб. 2022 г., 18:19

Поэзия

1196 4 3

Отново са тук далечни, безплътни

призраци нечии от забравени дни.

Дълго шептящи думи безсмъртни.

Думи. Усмивки. Думи. Лъжи.

Крачат безплътни там във полето,

призраци нечии мои ли сте?

Пак от умора сърцето обзето

пита ви. Пита ви. Отговор? Не?

Те си говорят сякаш са хора

с плът и с безверие, с вяра и страх.

Думите лек са им, но са и отрова.

Чувам си името. Аз ли съм с тях?

Дим ги обгръща, изчезват шептящи

думи безсмъртни - думи реки.

Призраци нечии мои ли бяхте?

Мои ли бяхте забравени дни?

Произведение участвует в конкурсе:

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-11-16T10:01:55+02:00

При теб е все по-интересно! Темата позволява вариации и ти търсиш различните ѝ лица. Успех ти желая! Имаш глас от мен, Айра!
toti555 (toti)

2022-11-15T12:50:27+02:00

Хубав стих!
Глас и успех!
Поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2022-11-15T02:39:48+02:00

Въздействащ стих - давам глас!