14.11.2022 г., 18:19

Думи

1.7K 4 3

Отново са тук далечни, безплътни

призраци нечии от забравени дни.

Дълго шептящи думи безсмъртни.

Думи. Усмивки. Думи. Лъжи.

 

Крачат безплътни там във полето,

призраци нечии мои ли сте?

Пак от умора сърцето обзето

пита ви. Пита ви. Отговор? Не?

 

Те си говорят сякаш са хора 

с плът и с безверие, с вяра и страх.

Думите лек са им, но са и отрова.

Чувам си името. Аз ли съм с тях?

 

Дим ги обгръща, изчезват шептящи

думи безсмъртни - думи реки.

Призраци нечии мои ли бяхте?

Мои ли бяхте забравени дни?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При теб е все по-интересно! Темата позволява вариации и ти търсиш различните ѝ лица. Успех ти желая! Имаш глас от мен, Айра!
  • Хубав стих!
    Глас и успех!
    Поздрави!
  • Въздействащ стих - давам глас!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...