Айра (Анелия Тушкова)
51 3
14.11.2022 г., 18:19 ч.

Думи 

  Поезия
1195 4 3

Отново са тук далечни, безплътни

призраци нечии от забравени дни.

Дълго шептящи думи безсмъртни.

Думи. Усмивки. Думи. Лъжи.

 

Крачат безплътни там във полето,

призраци нечии мои ли сте?

Пак от умора сърцето обзето

пита ви. Пита ви. Отговор? Не?

 

Те си говорят сякаш са хора 

с плът и с безверие, с вяра и страх.

Думите лек са им, но са и отрова.

Чувам си името. Аз ли съм с тях?

 

Дим ги обгръща, изчезват шептящи

думи безсмъртни - думи реки.

Призраци нечии мои ли бяхте?

Мои ли бяхте забравени дни?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • При теб е все по-интересно! Темата позволява вариации и ти търсиш различните ѝ лица. Успех ти желая! Имаш глас от мен, Айра!
  • Хубав стих!
    Глас и успех!
    Поздрави!
  • Въздействащ стих - давам глас!
Предложения
: ??:??