Събудиха се змейове, дракони и гущери (вещици)
размърдаха камените си тъмни пещери.
Скочиха заедно, разтресоха земята
и заедно с блъсък отвориха вратата.

Отприщиха се навън, в земния свят,
който хората безотговорно само делят.
Затърсихя плячка, потърсиха дом
и не намериха сред хората подслон.

Сам стоя поетът със своя молив
и пишеше за змея приказен мотив,
но съзря през своя прозорец чист
празнотата в човека, сякаш на лист.

Съзрял това, той прибра змейове и вещици
в дълбоки и тъмни, заключени пещерници
за по-късно. Сега имаше мисия нова,
да събуди народа с тоягата гола!