Jul 24, 2009, 10:50 AM

Думи

783 0 0

Събудиха се змейове, дракони и гущери (вещици)
размърдаха камените си тъмни пещери.
Скочиха заедно, разтресоха земята
и заедно с блъсък отвориха вратата.

Отприщиха се навън, в земния свят,
който хората безотговорно само делят.
Затърсихя плячка, потърсиха дом
и не намериха сред хората подслон.

Сам стоя поетът със своя молив
и пишеше за змея приказен мотив,
но съзря през своя прозорец чист
празнотата в човека, сякаш на лист.

Съзрял това, той прибра змейове и вещици
в дълбоки и тъмни, заключени пещерници
за по-късно. Сега имаше мисия нова,
да събуди народа с тоягата гола!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...