Думи, думи, думи...
Думи, думи, думи...
Думи милиони, милиарди, безброй...
Всичко вече е казано и преповтаряно...
На всички възможни езици...
Някои отдавна умрели...
И творим, ли творим без да спираме,
Хилядолетни истини отново изричаме...
Четем автор след автор, забравяме,
Започваме да проповядваме...
Не спираме да досаждаме...
Учим децата уж на познание,
Повтаряме грешките окаяни...
Изливаме емоциите наши,
В думи, преплетени със знаци...
Вдъхновени себеизразяваме,
Чувствата преодоляваме...
И не спираме да се доказваме,
И не спираме да се показваме...
Творим, ли творим без да спираме,
Хилядолетни истини отново изричаме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Коев Все права защищены
