Думи, думи, думи...
Думи, думи, думи...
Думи милиони, милиарди, безброй...
Всичко вече е казано и преповтаряно...
На всички възможни езици...
Някои отдавна умрели...
И творим, ли творим без да спираме,
Хилядолетни истини отново изричаме...
Четем автор след автор, забравяме,
Започваме да проповядваме...
Не спираме да досаждаме...
Учим децата уж на познание,
Повтаряме грешките окаяни...
Изливаме емоциите наши,
В думи, преплетени със знаци...
Вдъхновени себеизразяваме,
Чувствата преодоляваме...
И не спираме да се доказваме,
И не спираме да се показваме...
Творим, ли творим без да спираме,
Хилядолетни истини отново изричаме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени
