18 сент. 2009 г., 11:54

Думи на не-човеци

601 0 1

 

Болката надделява всеки път,

щом утехата срещу нея се изправя.

И достигнала до на мъката върхa,

думите им се опитвам да забравя.

 

Всеки ден се спъвам в лица на не-човеци,

превърнали себе си във култ.

Те ме целят с думи за други пътеки

и защо съм тръгнала по техния им път.

 

Наранена крия се в черна дупка

и подреждам думите по правилния ред.

За миг по-силна е във мен утехата

и лъжа се, че чувствам се добре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен идеята е много добра, малко трябва да го пооправиш за да звучи по-добре!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...