Sep 18, 2009, 11:54 AM

Думи на не-човеци 

  Poetry » Other
432 0 1

 

Болката надделява всеки път,

щом утехата срещу нея се изправя.

И достигнала до на мъката върхa,

думите им се опитвам да забравя.

 

Всеки ден се спъвам в лица на не-човеци,

превърнали себе си във култ.

Те ме целят с думи за други пътеки

и защо съм тръгнала по техния им път.

 

Наранена крия се в черна дупка

и подреждам думите по правилния ред.

За миг по-силна е във мен утехата

и лъжа се, че чувствам се добре.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Според мен идеята е много добра, малко трябва да го пооправиш за да звучи по-добре!
Random works
: ??:??