Sep 18, 2009, 11:54 AM

Думи на не-човеци

  Poetry » Other
600 0 1

 

Болката надделява всеки път,

щом утехата срещу нея се изправя.

И достигнала до на мъката върхa,

думите им се опитвам да забравя.

 

Всеки ден се спъвам в лица на не-човеци,

превърнали себе си във култ.

Те ме целят с думи за други пътеки

и защо съм тръгнала по техния им път.

 

Наранена крия се в черна дупка

и подреждам думите по правилния ред.

За миг по-силна е във мен утехата

и лъжа се, че чувствам се добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен идеята е много добра, малко трябва да го пооправиш за да звучи по-добре!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...