Думи по вятъра
Уморени без теб са вълните
и къпят скали неохотно.
Отчаяна чайка прелита
с писък, напомнящ ми вопъл.
Вятърът стреля в очите ми
с порив внезапен и стенещо.
Крадец е...
днес вече мечтите ми
спомен са нейде във времето.
Мъгла ме зави, а ръцете и
с влага и хлад ме жигосват.
Искам да викна:
- Къде си?
... самотните стъпки са боси .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
